Инфантилно гълтане при децата: кога езикът между зъбите е сигнал за проблем?

Езикът има много по-голяма роля в развитието на детето, отколкото обикновено предполагаме. Той участва в храненето, преглъщането, говора и баланса на силите, които действат върху развиващите се зъби и челюсти.

При бебетата е напълно естествено езикът да заема по-предна позиция при сучене и преглъщане. С растежа, появата на зъбите, развитието на дъвченето и преминаването към разнообразна храна начинът на преглъщане постепенно се променя.

При някои деца обаче езикът продължава да се избутва напред или да се появява между зъбите при преглъщане. Това се нарича инфантилно или атипично преглъщане, а често се използва и терминът езиково избутване – tongue thrust.

Самото движение на езика не е достатъчно, за да говорим за проблем. По-важно е да се установи как детето диша, къде стои езикът му в покой, как затваря устните, как дъвче, говори и как се развива захапката.

Как родителят може да го разпознае?

Понякога признаците са много видими. Друг път детето няма оплаквания и промяната се открива при дентален или ортодонтски преглед.

Обърнете внимание, ако детето:

• поставя езика между предните зъби при преглъщане;
• държи езика ниско или между зъбите и когато е в покой;
• силно свива устните или напряга брадичката, когато преглъща;
• често стои с отворена уста;
• преимуществено диша през устата;
• има предни зъби, които не се срещат при захапване;
• дъвче трудно или по необичаен начин;
• продължително смуче пръст или използва залъгалка;
• има затруднения при произнасянето на някои звукове.

Един признак сам по себе си не означава непременно нарушение. Важна е цялата функционална картина.

Един важен въпрос: къде стои езикът през останалата част от деня?

Когато родител види езика между зъбите при преглъщане, естествено е да си помисли:

„Езикът избутва зъбите.“

В действителност ситуацията е по-сложна.

Преглъщането продължава само кратък момент. Много по-дълго през деня езикът се намира в своята позиция на покой.

Ако той постоянно стои ниско, напред или между зъбите, тази продължителна позиция може да има по-голямо значение за развиващата се захапка от самото кратко движение при преглъщане.

Затова при функционалната оценка един от най-важните въпроси е:

„Къде е езикът, когато детето не яде, не говори и не преглъща?“

Как трябва да изглежда нормалната функция?

Когато детето е спокойно и няма проблем с носното дишане, устните обикновено могат да бъдат събрани без видимо усилие, а езикът заема стабилна позиция в устната кухина.

При преглъщане не би трябвало да е необходимо силно свиване на устните, напрягане на брадичката или избутване на езика между зъбите.

Когато детето използва устните и лицевата мускулатура прекалено активно, това може да бъде знак, че организмът компенсира нестабилна функция на езика или захапката.

Защо се запазва инфантилният модел на преглъщане?

Обикновено няма една-единствена причина.

Продължително смучене на пръст или залъгалка

Продължителните смукателни навици могат да повлияят върху положението на езика, развитието на зъбните дъги и начина, по който се срещат горните и долните зъби.

Затова не е важен само фактът, че детето използва залъгалка, а колко дълго, колко често и до каква възраст се запазва този навик.

Дишане през устата

Дете, което не може да диша свободно през носа, естествено търси друг начин да осигури въздушен поток.

Устата остава отворена, долната челюст може да заема различна позиция, а езикът често се разполага по-ниско.

Причината може да бъде свързана с хронично запушен нос, алергии, увеличена трета сливица, увеличени сливици или друг проблем на горните дихателни пътища.

Затова при постоянно устно дишане не е достатъчно просто да учим детето да държи езика по определен начин. Първо трябва да бъде установено дали то може спокойно да диша през носа.

Ограничена подвижност на езика

При някои деца езичната юздичка може да ограничава определени движения на езика.

Важно е обаче да не се поставя диагноза само по външния ѝ вид.

Въпросът не е единствено „Къса ли е юздичката?“, а:

„Може ли езикът да извършва движенията, необходими за нормална функция?“

Затова се оценяват подвижността на езика, неговото положение и начинът, по който детето дъвче, преглъща и говори.

Какво общо има инфантилното преглъщане с отворената захапка?

При отворена захапка част от горните и долните зъби не се срещат, когато детето затвори устата.

Езикът често намира пространство между тях и при преглъщане може да се показва напред.

Тук възниква важният въпрос:

Езикът ли е причинил отворената захапка, или вече съществуващата отворена захапка кара езика да заема това пространство?

Невинаги може да се даде еднозначен отговор.

Понякога продължителният навик и позицията на езика участват в развитието или поддържането на проблема. В други случаи езикът се адаптира към вече съществуващата форма на зъбните дъги.

Именно затова не трябва да се лекува само видимият симптом.

Може ли да има връзка с говора?

Да, при някои деца може.

Когато езикът обичайно заема прекалено предна или междузъбна позиция, това може да се отрази и върху начина, по който се формират определени звукове.

Могат да се наблюдават затруднения при произнасянето на С, З, Ц, Ш, Ж, Ч и други звукове, при които позицията и контролът на езика са важни.

Това обаче не означава, че всяко дете с инфантилно преглъщане има говорно нарушение.

При наличие на такъв проблем оценката от логопед е важна част от цялостния подход.

Кога дишането през устата трябва да привлече вниманието ни?

Ако детето често:

• спи с отворена уста;
• диша през устата през деня;
• хърка;
• има хронично запушен нос;
• трудно държи устните затворени в покой,

е добре да се потърси причината.

Това е особено важно, защото правилната позиция на езика и устните трудно може да се стабилизира, ако детето няма свободен носен дихателен път.

При такива признаци може да бъде необходима консултация и с УНГ специалист.

Какво се оценява при прегледа?

Добрата функционална оценка не започва с въпроса:

„Как да спрем езика да излиза между зъбите?“

Тя започва с въпроса:

„Защо детето използва този модел?“

Специалистът наблюдава:

• позицията на езика в покой;
• начина на преглъщане;
• движението на езика;
• работата на устните и брадичката;
• дишането;
• дъвкателната функция;
• състоянието и развитието на захапката;
• наличие на смукателни или други орални навици.

При необходимост се преценява дали е нужна оценка и от ортодонт, логопед, УНГ специалист или друг медицински специалист.

Как се коригира инфантилното преглъщане?

Няма едно упражнение, което решава проблема при всички деца.

Подходът зависи от причината.

Ако има продължителен смукателен навик, първата задача може да бъде неговото постепенно преустановяване.

Ако детето не диша свободно през носа, трябва да бъде изяснена причината за това.

Когато има промяна в захапката, ортодонтът преценява дали и кога е необходимо лечение.

При установено орофациално миофункционално нарушение логопед или специалист с подходяща подготовка може да работи върху позицията и координацията на езика, устните, дъвченето и преглъщането.

Упражненията при децата могат да бъдат превърнати в игра, но тяхната цел не е просто детето да изпълнява движения с езика. Целта е новият функционален модел постепенно да стане естествена част от ежедневието му.

Защо е важна работата между различни специалисти?

Езикът не функционира самостоятелно.

Той е част от система, в която участват зъбите, челюстите, устните, бузите, дъвкателната мускулатура и дихателните пътища.

Затова при едно дете може да е необходима работа само с дентален специалист, а при друго – координация между:

детски дентален лекар или ортодонт – логопед – УНГ специалист.

Целта не е всеки специалист да лекува отделен симптом, а да се установи какво поддържа неправилния модел.

Кога родителят трябва да потърси професионална оценка?

Добре е да се обсъди състоянието със специалист, ако забелязвате комбинация от:

• език, който често стои между зъбите;
• видима отворена захапка;
• постоянно дишане през устата;
• силно напрягане на устните или брадичката при преглъщане;
• продължително смучене на пръст или залъгалка;
• затруднения при дъвчене;
• проблеми с произнасянето на определени звукове;
• промени в начина, по който се развиват зъбите и захапката.

Не е необходимо родителят сам да определя дали това е „инфантилно гълтане“.

По-важно е да разпознае сигналите.

Не коригираме просто езика – търсим причината

Езикът между зъбите е това, което виждаме.

Причината може да бъде другаде.

Понякога става дума за продължителен навик. Понякога за захапката. Понякога за дишането. Понякога има повече от един фактор.

Затова правилният въпрос не е само:

„Как да научим детето да не избутва езика?“

А:

„Защо езикът заема тази позиция?“

При функционалната оценка в BalCare вниманието е насочено не само към зъбите, а към начина, по който работят заедно захапката, езикът, устните и дъвкателната система.

Ранното разпознаване на проблема не означава непременно незабавно лечение. То позволява да се прецени дали е необходима намеса, кога е най-подходящият момент и кои специалисти трябва да бъдат включени, така че да се подпомогне правилното развитие на детската орофациална система.

Източници

1. American Academy of Pediatric Dentistry (AAPD). Management of the Developing Dentition and Occlusion in Pediatric Dentistry. The Reference Manual of Pediatric Dentistry. Последна ревизия: 2024.
2. American Academy of Pediatric Dentistry (AAPD). Policy on Pacifiers. The Reference Manual of Pediatric Dentistry. Последна ревизия: 2024.
3. American Speech-Language-Hearing Association (ASHA). Orofacial Myofunctional Disorders – Practice Portal. Професионален ресурс за оценка и терапевтичен подход при орофациални миофункционални нарушения.
4. Inchingolo AD, et al. Orthodontic treatment in patients with atypical swallowing and malocclusion: a systematic review. Journal of Clinical Pediatric Dentistry. 2024;48(5):14–26.
5. Association between atypical swallowing and malocclusions: a systematic review. Систематичен обзор на връзката между атипичното преглъщане и различни нарушения на оклузията.