Захапка и стойка на тялото: каква е връзката между тях?

Много хора свързват захапката единствено с подреждането на зъбите. Всъщност тя е част от сложна функционална система, в която участват челюстните стави, дъвкателните мускули, устните, езикът и мускулатурата на главата и шията.

Когато се появят нарушения в тази система, симптомите невинаги остават ограничени до устната кухина. Възможно е болката в челюстта да се съчетава с главоболие, напрежение в слепоочията, дискомфорт около ушите или скованост във врата.

Това не означава, че всяко нарушение в захапката причинява проблеми със стойката. Връзката е значително по-сложна и изисква оценка на зъбите, мускулите, ставите и начина, по който те функционират заедно.

Как са свързани захапката и стойката на тялото?

Захапката определя начина, по който горните и долните зъби контактуват помежду си. За да се осъществи този контакт, долната челюст извършва движения, контролирани от дъвкателните мускули и двете темпоромандибуларни стави.

В същото време главата и шията осигуряват стабилност по време на говорене, хранене и движение.

Тези структури не функционират изолирано.

Когато главата е продължително изнесена напред, както често се случва при работа с компютър или използване на телефон, мускулите на шията могат да се натоварят. При някои хора това се съчетава с напрежение в дъвкателната мускулатура и дискомфорт в областта на челюстните стави.

Същевременно пациентите с темпоромандибуларни нарушения по-често могат да съобщават за ограничена подвижност на врата, мускулна болезненост и затруднения при определени движения.

Важно е обаче да разграничим функционалната връзка от причинно-следствената зависимост. Не е доказано, че определена стойка неизбежно причинява неправилна захапка или че коригирането на захапката автоматично подобрява стойката.

Затова, когато оплакванията се появяват едновременно, е необходимо да се изследват и двете области.

Какво се случва, когато дъвкателните мускули са претоварени?

Дъвкателната система работи многократно през деня – при хранене, говорене и преглъщане.

При някои хора към нормалната активност се добавя и продължително неволно стискане на зъбите, често по време на концентрация, стрес или сън.

Това може да доведе до повишена чувствителност, умора и болка в дъвкателните мускули.

Особено важни са два мускула:

• Масетерът – разположен в областта на долната челюст и участващ активно при дъвчене.
• Темпоралният мускул – разположен в областта на слепоочията и участващ в затварянето на долната челюст.

Когато тези мускули са болезнени, дискомфортът може да се усеща не само в челюстта, но и в съседни области на лицето и главата.

Именно затова при определени пациенти главоболието и болката в челюстта могат да бъдат прояви на един и същ мускулно-функционален проблем.

Може ли неправилната захапка да причинява главоболие?

Главоболието е един от симптомите, при които е особено важно да не се прибързва с диагнозата.

То може да бъде свързано с мигрена, тензионно главоболие, шийни проблеми и множество други медицински състояния.

При част от пациентите обаче се установява главоболие, свързано с темпоромандибуларно нарушение.

Кога да обърнете внимание на захапката и дъвкателната система?

Възможна функционална връзка се обсъжда, когато:

• Главоболието се засилва при дъвчене.

• Болката се появява след продължително стискане на зъбите.

• Има напрежение или болезненост в слепоочията.

• Сутрин усещате умора или скованост в челюстта.

• Болката в главата се съчетава с ограничено отваряне на устата.

• При движение на челюстта се възпроизвежда познатото главоболие.

При преглед специалистът може да изследва дъвкателната мускулатура и движенията на долната челюст, за да установи дали те провокират характерните за пациента симптоми.

Не всяко главоболие е свързано със захапката, но при съчетание с челюстна болка тази възможност заслужава внимание.

Защо захапката и болката във врата понякога се разглеждат заедно?

Болката във врата е често оплакване при хора, които работят продължително пред компютър, поддържат една и съща позиция или изпитват хронично мускулно напрежение.

При част от пациентите с болезнени темпоромандибуларни нарушения се наблюдават и ограничена подвижност на шията, намалена издръжливост на определени шийни мускули и повишена болезненост.

Това е причината функционалният преглед да не се ограничава единствено до зъбите.

Когато пациентът съобщава едновременно за болка в челюстта и напрежение във врата, трябва да се изясни:

• Къде се появява болката първоначално?

• Засилва ли се при дъвчене или при движение на главата?

• Има ли сутрешна скованост?

• Наблюдава ли се неволно стискане на зъбите?

• Има ли ограничение при отваряне на устата или завъртане на главата?

Отговорите помагат да се прецени дали е необходима съвместна оценка от дентален специалист и физиотерапевт.

Какво общо има захапката с болките в гърба?

При някои хора болката в челюстта се съчетава с оплаквания в други части на тялото, включително гърба.

Това не означава, че захапката непременно е тяхната причина.

Болките в гърба могат да бъдат свързани с физическо натоварване, мускулно-скелетни заболявания, нарушен сън, продължително обездвижване и други фактори.

Няма достатъчно доказателства, че корекцията на захапката сама по себе си може да лекува гръбначни проблеми.

Когато такива симптоми съществуват едновременно, правилният подход е да се оценят самостоятелно, без да се търси една универсална причина за всички оплаквания.

Кои симптоми могат да насочат към проблем в дъвкателната система?

Безболезненото щракане в челюстната става не означава непременно заболяване и невинаги изисква лечение.

Когато обаче се появят болка, блокиране на челюстта или ограничена подвижност, е необходима професионална оценка.

Какво включва функционалната диагностика на захапката?

Това е един от най-важните въпроси за пациентите, които имат едновременно проблеми със захапката, главоболие и мускулно напрежение.

При функционалната диагностика се изследва не само разположението на зъбите, но и начинът, по който работи цялата дъвкателна система.

Анализ на зъбните контакти и захапката

Оценява се как контактуват горните и долните зъби, как се затваря челюстта и как се извършват движенията при дъвчене.

Изследване на челюстните стави

Проследяват се отварянето и затварянето на устата, обхватът на движенията, наличието на болка, щракане или блокиране.

При определени показания може да се наложи допълнителна образна диагностика.

Оценка на дъвкателната мускулатура

Изследват се мускулите, които движат долната челюст, тяхната болезненост и реакцията им при движение или натиск.

Особено важно е дали по време на прегледа се възпроизвежда познатата за пациента болка.

Оценка на главата и шията

Когато има съпътстващи оплаквания, вниманието се насочва и към движенията на главата, шийната подвижност и мускулното напрежение.

При необходимост се препоръчва оценка от физиотерапевт или друг медицински специалист.

Целта е да се установи откъде произхожда болката, кои структури участват и кои фактори могат да поддържат оплакванията.

Защо не е достатъчно просто да се коригира захапката?

Видимото отклонение в захапката невинаги обяснява наличието на болка.

Човек може да има неправилно подредени зъби, без да изпитва ставен или мускулен дискомфорт. Възможно е и обратното – добре подредени зъби при наличие на болезнено темпоромандибуларно нарушение.

Затова при болка не е достатъчно да се установи, че захапката е неправилна.

Необходимо е да се определи дали проблемът произхожда от мускулите, ставите или друга структура.

Необратимите промени в захапката, като изпиляване на зъби, смяна на възстановявания или ортодонтско лечение, не трябва да се предприемат единствено с цел лечение на ставна или мускулна болка без ясно установени показания.

Какъв е подходът при съчетание от проблеми със захапката и стойката?

Лечението се определя според конкретната диагноза.

При болезнени темпоромандибуларни нарушения често се предпочита консервативен подход, насочен към намаляване на болката и възстановяване на функцията.

Той може да включва:

Контрол на мускулното натоварване – ограничаване на неволното стискане на зъбите и навиците, които претоварват дъвкателната система.

Функционални упражнения – индивидуално подбрани движения за подобряване на подвижността и контрола на долната челюст.

Физиотерапия – при подходящи показания за мускулно-ставни нарушения и съпътстващи оплаквания от шийния отдел.

Индивидуална оклузална шина – при определени пациенти, след преценка на показанията, ограниченията и очакваната полза.

Ортодонтско или възстановително лечение – когато има самостоятелно установена необходимост от корекция на захапката или възстановяване на зъбите.

Не всеки пациент се нуждае от всички тези подходи. Понякога е достатъчна промяна в определени навици и консервативно лечение, а в други случаи е необходима координирана работа между няколко специалисти.

Какво можете да направите в ежедневието си?

Няколко практични промени могат да помогнат за ограничаване на допълнителното мускулно натоварване.

Не дръжте зъбите постоянно стиснати. В спокойно състояние горните и долните зъби обикновено не трябва да бъдат притиснати един към друг.

Правете почивки при продължителна работа пред компютър. Сменяйте позицията и раздвижвайте врата и раменете.

Ограничете продължителното дъвчене на дъвка. Особено ако изпитвате болка или умора в челюстта.

Избягвайте да подпирате продължително брадичката си. Този навик може да създава допълнително натоварване.

Не се опитвайте сами да намествате челюстта. При болка, блокиране или ограничено отваряне потърсете специалист.

Ако симптомите се повтарят, не разчитайте единствено на упражнения или промени в стойката, без да е установена причината.