Липса на зародиши на постоянни зъби – какво означава и как се планира лечението
Липсата на зародиш на постоянен зъб често се открива случайно. Понякога млечният зъб остава в устата по-дълго от очакваното, а в други случаи постоянният зъб не се появява в периода, в който би трябвало да започне пробивът му. Тогава денталният преглед и подходящото образно изследване дават отговор как се развива съзъбието.
Медицински състоянието се нарича хиподонтия, когато липсват един или няколко постоянни зъба. При по-голям брой липсващи зъби се използва терминът олигодонтия.
За пациента или родителя най-важният въпрос обикновено е какво следва оттук нататък.
Липсващият постоянен зъб не означава автоматично ранно изваждане на млечния, поставяне на имплант или сложно лечение. В много случаи има повече от една добра възможност, а правилното решение зависи от възрастта, развитието на захапката, наличното място, състоянието на млечния зъб и позицията на останалите постоянни зъби.
Какво означава, че липсва зъбен зародиш?
Всеки постоянен зъб започва развитието си от зъбен зародиш. Когато такъв зародиш не се е формирал, постоянният зъб няма да се развие и да поникне. На негово място обикновено остава млечният зъб.
Това само по себе си не означава проблем.
Здравият млечен зъб може да продължи да участва нормално в дъвченето и да остане в устата години след обичайната възраст за смяната му. При някои пациенти такива зъби се запазват и в зряла възраст.
Затова при установена хиподонтия първият въпрос не е кога млечният зъб трябва да бъде изваден. По-важно е да се оцени неговото състояние, прогнозата му и мястото му в цялостния план за лечение.
Колко често се среща хиподонтията?
Липсата на постоянни зъби не е рядко състояние. Най-често са засегнати долните втори премолари, горните странични резци и горните втори премолари.
При един пациент може да липсва само един постоянен зъб, а при друг – няколко. Колкото повече липсващи зъби има, толкова по-голямо значение има ранното планиране, защото трябва да се прецени не само как ще бъде възстановен всеки отделен зъб, а как ще се развива цялата захапка.
Защо някои постоянни зъби не се образуват?
При голяма част от пациентите има генетична предразположеност. Не е необичайно по време на консултацията да се установи, че родител или друг близък родственик също има липсващ постоянен зъб.
Познати са различни генетични фактори, които участват във формирането и развитието на зъбите. При липса на множество зъби или при наличие на други особености в развитието може да бъде препоръчана и допълнителна медицинска или генетична консултация.
Важно е родителите да знаят, че липсващият зародиш не е свързан с недостатъчна орална хигиена и не е резултат от нещо, което детето е направило неправилно.
Как се установява липсващият зародиш?
Клиничният преглед често дава първата насока. По-дълго задържан млечен зъб, липса на очакван постоянен зъб или разлика в пробива между лявата и дясната страна са достатъчна причина да се проследи развитието по-внимателно.
При необходимост се назначава панорамна рентгенография. Тя позволява да се видят наличните постоянни зъби, техните зародиши, степента им на развитие и позицията им в двете челюсти.
Рентгеновата снимка е част от цялостната оценка. За правилното планиране значение имат още развитието на захапката, мястото в зъбната дъга, положението на съседните зъби, състоянието на млечния зъб и възрастта на пациента.
Точно тази информация показва какви възможности имаме и кога е най-подходящият момент за действие.
Трябва ли млечният зъб да остане?
В много случаи запазването му е разумно решение.
Ако млечният зъб е здрав, стабилен и няма неблагоприятни промени в корена, той може да продължи да изпълнява своята функция. Освен че участва в дъвченето, той поддържа мястото в зъбната редица и подпомага запазването на костта в съответната област.
Затова млечният зъб не се изважда само защото постоянен заместник липсва.
С времето състоянието му трябва да се проследява. Възможно е да настъпи износване, резорбция на корена или промяна във височината му спрямо съседните постоянни зъби. Ако прогнозата му се промени, тогава се преценява следващата стъпка.
Какво се прави, ако млечният зъб вече не може да бъде запазен?
Тогава основният въпрос е дали пространството на липсващия зъб ще бъде затворено или ще бъде запазено за бъдещо възстановяване.
И двата подхода са част от съвременната дентална медицина.
При някои пациенти съседните зъби могат да бъдат преместени така, че мястото постепенно да се затвори. При други е по-подходящо пространството да се запази и да бъде подготвено за бъдещ имплант, адхезивен мост или друго възстановяване.
Решението зависи от цялата захапка, положението и формата на съседните зъби, лицевите пропорции, наличното място и естетиката на усмивката.
Двама пациенти с един и същ липсващ зъб могат да имат напълно различен лечебен план.
Каква е ролята на ортодонтското лечение?
Ортодонтското лечение често е част от общия план при хиподонтия, като целта му зависи от конкретната ситуация.
При един пациент пространството може да бъде затворено чрез преместване на съседните зъби. При друг ортодонтското лечение се използва, за да се създаде точното място за бъдещо възстановяване и да се подредят правилно корените на съседните зъби.
При липса на горен страничен резец например в определени случаи кучешкият зъб може да бъде преместен напред и впоследствие формата му да бъде естетично адаптирана. В друга ситуация по-доброто решение е пространството да се запази за бъдещо възстановяване.
Изборът винаги се прави с оглед на цялата захапка и дългосрочния резултат.
Кога може да се постави имплант?
При деца и растящи юноши имплантът обикновено не е ранно решение, защото лицето и челюстите продължават да се развиват.
Имплантът остава фиксиран в костта и не следва растежа по същия начин, по който се променя положението на естествените зъби. Затова поставянето му се обсъжда след оценка на приключването на растежа.
Преди имплантологично лечение се преценяват наличното пространство, положението на съседните зъби, количеството кост и състоянието на меките тъкани.
При липса на постоянен зъб костта в съответната област понякога може да бъде по-слабо развита. Това също се взема предвид при дългосрочното планиране.
Имплантът ли е единственото решение?
Имплантът е една от възможностите и в много случаи е отлично дългосрочно решение, когато условията са подходящи.
Съществуват обаче и други варианти.
Здравият млечен зъб може да бъде запазен. Пространството може да бъде затворено ортодонтски. В определени ситуации може да бъде използван адхезивен мост, който позволява липсващият зъб да бъде заместен с минимална намеса върху съседните зъби. Класическият мост също има своето място при конкретни показания.
Изборът зависи от възрастта, състоянието на съседните зъби, захапката, наличното количество кост и очакванията на пациента.
Добрата дентална медицина търси решение, което осигурява функция и естетика и същевременно запазва максимално собствените здрави тъкани.
Защо лечението понякога продължава години?
При дете с хиподонтия няма необходимост всички решения да бъдат взети и реализирани веднага.
Понякога най-доброто лечение включва внимателно наблюдение и действие в правилния момент.
Млечният зъб може да бъде запазен, докато изпълнява добре функцията си. Ортодонтската корекция може да бъде направена в подходящ етап от развитието. Окончателното възстановяване може да бъде планирано след приключване на растежа.
По този начин всеки етап подготвя следващия и се запазват повече добри възможности за бъдещето.
Какво се прави, когато липсват няколко постоянни зъба?
Когато липсват повече зъби, планът става по-комплексен и се разглежда цялото съзъбие.
Оценяват се развитието на двете челюсти, захапката, размерът и формата на наличните зъби, състоянието на млечните зъби и възможностите за бъдещо възстановяване.
При такива случаи често е необходима съвместна работа между детски дентален лекар, ортодонт, протетик, имплантолог или орален хирург. Не е необходимо всички специалисти да участват във всеки случай. Екипът се определя според конкретната необходимост.
Тази координация е важна, защото решение, взето в детска или юношеска възраст, може да има значение за лечението години по-късно.
Може ли липсващият зъб да повлияе на говора?
Когато липсват зъби във фронталната област, при някои деца могат да се появят промени при произнасянето на определени звукове.
Значение имат броят на липсващите зъби, тяхното положение и индивидуалното развитие на речта. Ако има трайни артикулационни затруднения, може да бъде полезна и оценка от логопед.
Кога е добре да се потърси консултация?
По-дълго задържан млечен зъб, постоянен зъб, който не пониква, или значителна разлика в пробива между двете страни са достатъчни причини да се направи дентален преглед.
Същото важи, когато в семейството има случаи на липсващи постоянни зъби или когато липсващ зародиш вече е установен при образно изследване.
Ранната консултация не означава непременно ранно лечение. Нейната стойност е в това да се проследи развитието и да се избере най-подходящият момент за действие.
При хиподонтията най-важен е дългосрочният план
Липсата на постоянен зъб може да бъде управлявана успешно, когато решенията се вземат навреме и с поглед към цялото съзъбие.
В Дентална клиника BalCare при липса на зародиш на постоянен зъб се оценяват състоянието на наличните зъби, развитието на захапката, мястото в зъбната дъга и възможностите за дългосрочно възстановяване.
При необходимост лечението се планира съвместно между различни дентални специалисти, така че всяко решение да бъде съобразено както със състоянието в момента, така и с бъдещото развитие на пациента.
Целта е добра дъвкателна функция, стабилна захапка и естествен естетичен резултат в дългосрочен план.
