Едностранното дъвчене – от физиологична функция до функционална асиметрия

Повечето хора никога не се замислят от коя страна дъвчат. Дъвченето е физиологична функция, която в голяма степен протича без съзнателен контрол, и е напълно естествено в различните моменти едната страна да участва повече от другата.

При част от хората с времето се установява устойчив модел – храната почти винаги се насочва към една и съща страна, докато другата се използва значително по-малко или постепенно се изключва от активното дъвчене.

Тогава говорим за функционална асиметрия – модел, при който двете страни на дъвкателния апарат участват в различна степен във функцията.

Причините могат да бъдат различни: липсващи зъби, болка или чувствителност, недостатъчна дъвкателна опора, неудобство при контакт между зъбите, стари или нестабилни възстановявания, особености на захапката, дискомфорт в областта на темпоромандибуларната става или двигателен навик, останал след отдавна отшумял проблем.

Затова важният въпрос е не само от коя страна дъвчим, а защо дъвкателната система е започнала да предпочита именно нея.

Дъвченето е сложна физиологична функция

При всяка хапка зъбите, пародонтът, дъвкателните мускули, темпоромандибуларните стави и нервната система работят в прецизна координация.

Към тях се присъединяват езикът, бузите и слюнката.

Езикът насочва и преразпределя храната към дъвкателните повърхности на зъбите. Бузите подпомагат задържането ѝ в подходяща позиция. Слюнката овлажнява храната и участва във формирането на хранителния болус, който след достатъчно раздробяване се подготвя за преглъщане.

Долната челюст не извършва просто движение нагоре и надолу. Тя следва сложни траектории, които се адаптират към размера, твърдостта и структурата на храната.

През цялото време нервната система получава сетивна информация от зъбите, тъканите около тях, мускулите и ставите и непрекъснато регулира и адаптира дъвкателните движения според постъпващата информация.

Така едно привидно просто действие всъщност представлява сложен и постоянно адаптиращ се двигателен процес.

Предпочитана страна и едностранно дъвчене не са едно и също

Човешката дъвкателна функция не изисква математическо редуване на всяка хапка наляво и надясно. При много хора съществува естествено предпочитание към определена дъвкателна страна.

Самото наличие на такава страна не представлява диагноза.

По-голямо значение има устойчивият модел, при който едната половина на съзъбието системно участва в дъвченето, а другата се използва минимално или се избягва.

Именно този модел заслужава внимание, особено когато е възникнал след загуба на зъби, болка, лечение или друга промяна в дъвкателния апарат.

Защо започваме да дъвчем преимуществено от едната страна?

Една от най-естествените реакции на организма е да избягва място, което създава болка или дискомфорт.

Болезнен или чувствителен зъб може почти незабележимо да насочи храната към противоположната страна. Подобна промяна може да настъпи при липсващи зъби, намалена дъвкателна опора, проблем с венците, неудобство около корона, мост или друга конструкция, както и при усещане за неблагоприятен контакт между зъбите.

Причината невинаги е свързана с болка.

Човек може постепенно да установи, че от едната страна дъвче по-лесно, и с времето това предпочитание да се превърне в привичен двигателен модел.

Особено значение имат задните зъби. Те осигуряват голяма част от функционалната опора при раздробяването на храната и участват в поемането и разпределянето на дъвкателните сили. Загубата на един или повече от тези функционални участъци може да промени начина, по който човек обработва храната.

Така първоначалната адаптация постепенно може да се превърне в трайно установен модел.

Когато причината е отстранена, а моделът остава

Пациент може месеци да е избягвал лявата страна заради болезнен зъб. След лечението болката изчезва, а храната продължава несъзнателно да се насочва преимуществено към дясната страна.

При друг човек причината може да е липсата на задни зъби в продължение на години. След тяхното възстановяване отново съществуват условия за двустранна функция, докато старият двигателен модел може да се запази за определен период.

Дъвченето се организира от нервната система и има свой моторен модел, който се адаптира чрез многократно повторение.

Това показва защо възстановяването на анатомията и възстановяването на функцията трябва да бъдат разглеждани като взаимно свързани части на лечението.

Какво се случва с дъвкателната ефективност?

Важен въпрос е не само къде човек дъвче, а колко ефективно обработва храната.

Дъвкателната ефективност зависи от броя и разположението на функционалните зъбни единици, качеството на оклузалните контакти, движенията на долната челюст, мускулната функция и характеристиките на самата храна.

Когато липсват задни зъби или една част от съзъбието практически не участва в дъвченето, раздробяването на храната може да изисква различен брой дъвкателни цикли и различна организация на движението.

Затова при възстановяване на липсващи зъби целта не се изчерпва с попълване на празното пространство. Съществено значение има връщането на функционална дъвкателна опора.

Как се разпределя натоварването върху зъбите?

При физиологичното дъвчене силите непрекъснато се променят според храната и движенията на долната челюст. Натоварването не е абсолютно еднакво от двете страни във всеки момент.

При устойчиво едностранно дъвчене определени зъби и възстановявания участват значително по-често във функцията.

От значение са силата, честотата, посоката и продължителността на това натоварване, както и състоянието на структурите, които го поемат.

Това е особено важно при пациенти с липсващи зъби, големи обтурации, корони, мостове, имплантно-протетични конструкции и изразено зъбно износване.

Ето защо функционалната оценка разглежда не просто колко зъба има пациентът, а как тези зъби участват в дъвченето.

Пародонтът също е част от функционалната система

Зъбът не поема дъвкателните сили самостоятелно. Те се предават към тъканите, които го поддържат – периодонталния лигамент и алвеоларната кост.

Периодонталният лигамент има и важна сетивна функция. Чрез неговите рецептори нервната система получава информация за силата и посоката на натоварването и адаптира дъвкателната сила.

При здрав пародонт тази система притежава значителна способност за физиологична адаптация.

При намалена пародонтална опора начинът, по който се разпределят оклузалните сили, придобива още по-голямо клинично значение. Затова състоянието на пародонта е съществена част от оценката на пациент с изразено едностранно дъвчене.

Каква е връзката със захапката?

Захапката и начинът на дъвчене са функционално свързани.

Определени контакти между зъбите, липсата на достатъчна опора или неудобството при движение могат да насочат пациента към едната страна. Продължителното използване преимуществено на тази страна създава собствен модел на функционално натоварване. Затова оклузията има значение не само в момента, когато пациентът затвори зъбите си. Важно е да се оцени и как долната челюст достига до тази позиция, как се движи от нея и как зъбите участват по време на функция.

Зъбното износване също носи информация

Зъбите запазват следи от начина, по който са били използвани във времето.

При клиничния преглед разпределението на износването, наличието на изтрити повърхности и състоянието на оклузалната анатомия могат да бъдат част от общата функционална картина.

Зъбното износване има различни възможни причини и само по себе си не е достатъчно, за да покаже как точно е възникнал даден дъвкателен модел.

Когато се разглежда заедно със състоянието на зъбите, оклузията, движенията на долната челюст, мускулната функция и историята на пациента, то може да предостави допълнителна клинична информация.

Дъвкателните мускули се адаптират към начина, по който ги използваме

Движенията на долната челюст се осъществяват чрез координирана работа на дъвкателните мускули.

Когато начинът на дъвчене се променя за продължителен период, се адаптира и моделът на тяхната активност.

При изразено едностранно дъвчене могат да се наблюдават различия във функционалната активност и координацията на мускулите от двете страни.

Особено значение придобиват симптоми като умора при дъвчене, напрежение или болезненост в областта на челюстта и лицето, ограничение на движенията или усещане за промяна в начина, по който долната челюст се движи.

Тогава мускулната функция трябва да бъде оценена като част от цялостното изследване на дъвкателната система.

Изразеното предпочитание към определена дъвкателна страна се разглежда в научната литература и във връзка с темпоромандибуларните нарушения. Самото едностранно дъвчене не е достатъчно за поставяне на диагноза, тъй като темпоромандибуларните нарушения имат комплексен и многофакторен характер.

При наличие на болка около ставата или пред ухото, промяна или ограничение в отварянето на устата, мускулна болезненост или други функционални оплаквания е необходимо да се оцени дъвкателната система в нейната цялост.

Каква е ролята на дъвченето за самопочистването на устната кухина?

Самото дъвчене създава механично движение на храната, езика и бузите и стимулира слюноотделянето.

Слюнката има важна роля за поддържането на средата в устната кухина, за очистването на хранителни остатъци и за защитата на твърдите зъбни тъкани.

Когато дадена област практически не участва в дъвченето, условията за естествено механично очистване могат да бъдат различни. Това придобива значение заедно с индивидуалната орална хигиена, състоянието на венците, разположението на зъбите, слюнчения поток и хранителните навици.

Затова наблюдението на постоянно задържане на храна в определена област също заслужава внимание.

А при децата?

При растящия организъм дъвкателната система се намира в процес на развитие, което придава различен контекст на трайното едностранно дъвчене.

Пробивът и смяната на зъбите естествено могат временно да променят начина, по който детето дъвче.

Когато детето продължително избягва една и съща страна, причината трябва да бъде потърсена. Болка, кариозен зъб, преждевременна загуба на временен зъб, промяна в контактите между зъбите или друг локален проблем могат да влияят върху начина, по който се организира функцията.

При децата особено значение има ранното установяване на причината, защото дъвкателният апарат и оклузията все още се развиват.

Как да разберем дали дъвчем преимуществено от едната страна?

За много хора това е изненадващо откритие, защото никога не са наблюдавали собственото си дъвчене.

Може да обърнете внимание към коя страна несъзнателно насочвате първата хапка и къде продължавате да обработвате храната.

Има ли страна, на която твърдата храна се усеща по-удобна?

Избягвате ли определени зъби?

Усещате ли, че от едната страна дъвчете по-лесно?

Задържа ли се храна постоянно в определена област?

Има ли зъби, с които практически никога не дъвчете?

Тези наблюдения не представляват самодиагностика. Те могат да насочат вниманието към установен модел, чиято причина заслужава да бъде изяснена.

Решението не е просто да започнем да дъвчем от другата страна

Когато човек осъзнае, че използва преимуществено едната страна, естествената реакция е съзнателно да започне да дъвче от другата.

Преди промяната на установения модел е важно да се разбере защо едната страна е била избягвана.

Там може да липсва достатъчна зъбна опора, да има чувствителен или компрометиран зъб, проблем с възстановяване, неблагоприятен контакт или друга причина, поради която дъвченето не се усеща естествено и комфортно.

Целта не е да наложим изкуствена симетрия.

Първо трябва да бъдат създадени условията за нормална и комфортна функция.

Какво е важно да бъде оценено?

При трайно изразено едностранно дъвчене функционалната оценка не се изчерпва с прегледа на един зъб или на една област.

Значение имат:

• състоянието и разпределението на зъбите;
• наличието на достатъчна задно-зъбна опора;
• пародонталното състояние;
• съществуващите обтурации и протетични възстановявания;
• оклузалните контакти;
• моделът на зъбното износване;
• движенията на долната челюст;
• дъвкателната мускулатура;
• темпоромандибуларните стави;
• дъвкателната ефективност и субективният комфорт на пациента.

Съществена информация дава и историята на самия проблем – от кога пациентът дъвче по този начин, имало ли е болка, загуба на зъби или предходно лечение и усеща ли разлика между двете страни.

Съчетаването на тези данни позволява да се направи разлика между индивидуално предпочитание и функционална асиметрия, зад която стои конкретна причина.

Функционалният баланс не означава математическа симетрия

Целта на добрата дентална медицина не е пациентът да брои дъвкателните движения наляво и надясно.

Човешката дъвкателна функция притежава естествена вариабилност. По-важното е човек да разполага с две функционално използваеми страни, да може свободно и комфортно да обработва храната и дъвкателната система да не бъде принудена постоянно да компенсира болка, липса на опора или функционално ограничение.

Предпочитанието към едната страна само по себе си не определя наличие на проблем.

Когато едната страна трайно отпада от функцията, когато човек несъзнателно я избягва или когато се появяват дискомфорт, мускулно напрежение, ставни симптоми или промяна в движенията на долната челюст, причината заслужава да бъде изяснена.

Понякога един толкова обикновен въпрос като:

„От коя страна дъвчете?“

може да даде важна информация за начина, по който функционира цялата дъвкателна система.

А клинично по-важният въпрос е:

„Защо дъвкателната Ви система е избрала точно тази страна?“

В Дентална клиника BalCare д-р Трайко Балабанов извършва функционалната оценка на захапката и дъвкателната система включва анализ на оклузалните контакти, движенията на долната челюст, дъвкателната мускулатура и темпоромандибуларните стави. Целта е да се установи причината за функционалния дисбаланс и да се прецени как може да бъде възстановена по-стабилна, комфортна и пълноценна дъвкателна функция.