
Болка в челюстта, напрежение в слепоочията, умора при дъвчене, сутрешна скованост или усещане, че лицето е постоянно „стегнато“ – тези симптоми невинаги произхождат от самата темпоромандибуларна става. При голяма част от пациентите източникът на болката може да бъде в дъвкателната мускулатура.
Това разграничение е важно, защото темпоромандибуларните нарушения (TMD) не представляват едно заболяване. Те включват повече от 30 различни състояния, засягащи ставите, дъвкателните мускули и свързаните с тях структури. Нарушенията на дъвкателните мускули са една от основните групи в тази класификация.
Кои са дъвкателните мускули и защо са толкова важни?
Движението на долната челюст е резултат от прецизно координирана работа между темпоромандибуларните стави и няколко мускулни групи.
Сред основните дъвкателни мускули са:
- m. masseter – масетерът, разположен в областта на бузата;
- m. temporalis – темпоралният мускул, разположен в областта на слепоочието;
- медиалният птеригоиден мускул;
- латералният птеригоиден мускул.
Те участват в затварянето, отварянето и страничните движения на долната челюст и се активират при дъвчене, говорене, прозяване и стискане на зъбите.
Когато мускулите станат болезнени, прекомерно натоварени или функцията им се наруши, пациентът може да усеща симптомите не само в самата челюст.
Болката може да бъде възприемана в:
слепоочието, бузата, областта пред ухото, зъбите, главата, лицето и понякога врата.
Именно това често прави мускулните TMD трудни за разпознаване.

Какво представляват нарушенията на дъвкателните мускули?
В съвременната класификация на TMD мускулната болка може да бъде представена като миалгия или като форма на миофасциална болка, при която болката може да се разпространява извън първоначалното място.
NIDCR разглежда нарушенията на дъвкателните мускули като отделна основна категория TMD и посочва миалгията и миофасциалната болка с или без разпространение като характерни примери.
Това е важно, защото пациентът може да казва:
„Боли ме ухото.“
или:
„Болят ме горните зъби.“
или:
„Имам главоболие в слепоочието.“
а при клиничния преглед част от познатата му болка да бъде възпроизведена именно при изследване на дъвкателната мускулатура.
Кои симптоми могат да насочат към нарушение на дъвкателните мускули?
| Симптом | Как може да се проявява |
|---|---|
| Болка в челюстта | Тъпа, притискаща или болезнена чувствителност в областта на бузата и долната челюст. |
| Болка в слепоочията | Може да се усеща като напрежение или главоболие и да се засилва при стискане или продължително дъвчене. |
| Умора при дъвчене | Челюстта се усеща „изморена“, особено след твърда храна или продължително хранене. |
| Сутрешна скованост на челюстта | Пациентът се събужда с напрегнати или болезнени дъвкателни мускули. |
| Болка при широко отваряне на устата | Прозяване, отхапване на голяма хапка или продължително стоене с отворена уста може да провокира симптомите. |
| Ограничено отваряне | Понякога движението е ограничено не поради механично блокиране на ставата, а поради болка и мускулна защита. |
| Главоболие | Особено когато е свързано с напрежение или болезненост в темпоралните мускули. |
| Болка към ухото или лицето | Мускулната болка може да се възприема извън мястото, от което произхожда. |
| Напрежение във врата | При част от пациентите симптомите в челюстта и шийния отдел се срещат едновременно. |
| Стискане или скърцане със зъби | Може да бъде придружено от мускулна умора, болезненост и износване на зъбите. |
Важно: наличието на един симптом не е достатъчно за диагноза. По-важни са комбинацията от оплакванията и възможността познатата болка да бъде възпроизведена при функционалното изследване.
Миофасциална болка: защо може да боли далеч от мускула?
Това е една от най-полезните теми за пациента.
При определени мускулни TMD болката може да не остане ограничена само до мястото на болезнения мускул.
Например болезненост в темпоралния или масетерния мускул може да бъде възприемана като болка в друга лицева област.
Този феномен се нарича referred pain – отразена или пренесена болка.
Затова понякога пациентът търси причината в:
- ухото;
- зъб;
- синусите;
- главата,
а стоматологичният или УНГ преглед не открива достатъчно обяснение за симптомите.
При правилно проведен функционален преглед гнатологът търси именно дали натискът или натоварването на определен мускул възпроизвежда познатата на пациента болка, а не само дали дадена област е чувствителна.
Каква е връзката със стискането и скърцането със зъби?
Бруксизмът може да бъде свързан със стискане, скърцане или други активности на челюстта както по време на будност, така и по време на сън.
При по-изразени случаи могат да се наблюдават:
- болезненост на челюстните мускули;
- чувство за стегната челюст;
- мускулна умора;
- главоболие;
- износване или увреждане на зъбите.
NIDCR посочва точно тези прояви сред възможните признаци на бруксизъм.
Но тук има важно разграничение:
бруксизмът и мускулното TMD не са едно и също нещо.
Човек може да стиска зъбите без да има хронична мускулна болка. Също така пациент с миалгия не е задължително да има бруксизъм.
Затова само наличието на изтрити зъби или оплакването „стискам зъби“ не е достатъчно, за да се обясни цялата клинична картина.
Какво пациентът често не забелязва?
Една от най-честите парафункции е стискането на зъбите през деня.
Пациентът може да не скърца със зъби. Вместо това несъзнателно ги държи притиснати един към друг:
- докато работи пред компютър;
- при шофиране;
- при концентрация;
- в напрегната ситуация;
- докато използва телефон.
Това е важно, защото извън дъвчене и преглъщане зъбите не трябва постоянно да бъдат силно притиснати един към друг.
NIDCR препоръчва пациентите с бруксизъм да развиват осъзнатост към дневното стискане и при необходимост да използват напомняния, за да поддържат зъбите разделени.
Как се диагностицира нарушение на дъвкателните мускули?
Диагнозата не се поставя само с апарат
При мускулните TMD най-важната част от диагностиката остава подробната анамнеза и стандартизираният клиничен преглед.
Оценява се:
- къде пациентът усеща болката;
- кога е започнала;
- колко дълго продължава;
- дали се променя при дъвчене или движение;
- дали се засилва при стискане;
- има ли сутрешна симптоматика;
- има ли главоболие;
- има ли ограничено движение;
- има ли други болкови състояния;
- има ли нарушения на съня.
Следва функционална оценка на:
- движенията на долната челюст;
- обема на отваряне;
- симетрията на движенията;
- ставите;
- масетерите;
- темпоралните мускули;
- други свързани структури.
Един от важните диагностични принципи е да се установи дали при определено движение или палпация се възпроизвежда познатата болка на пациента, а не просто случайна чувствителност.
Нужни ли са ЯМР, скенер, електромиография или кондилография?
Понякога – но не при всеки пациент.
Образните и функционалните изследвания трябва да отговарят на конкретен диагностичен въпрос, а не да бъдат автоматично назначавани на всеки пациент с мускулна болка.
Например образна диагностика може да бъде необходима, когато трябва да се оцени:
- вътреставна патология;
- костни промени;
- дискова позиция;
- травма;
- състояние, което не може да бъде достатъчно изяснено клинично.
При чисто мускулно нарушение образната диагностика може да не покаже причината за болката, защото проблемът невинаги е структурна увреда.
Как се лекуват нарушенията на дъвкателните мускули?
Лечението зависи от диагнозата, продължителността на симптомите и индивидуалните фактори.
Съвременният подход започва преимуществено с консервативни и обратими мерки. NIDCR препоръчва първо да се използват именно по-щадящи подходи и да се избягват необратими промени в зъбите и захапката само с цел лечение на TMD.
В зависимост от случая терапията може да включва:
Контрол на натоварването
Временно ограничаване на прекомерно твърда или продължително дъвкана храна, дъвки и други навици, които провокират симптомите.
Осъзнаване и намаляване на дневното стискане
При някои пациенти това е една от най-важните части на терапията.
Топлина или студ
Могат да бъдат част от краткосрочното симптоматично поведение в зависимост от индивидуалния случай.
Упражнения
Подходящо подбрани движения и упражнения могат да подпомогнат възстановяването на нормалната функция.
Физиотерапия и мануална терапия
При определени пациенти могат да подобрят функцията и да намалят болката.
Медикаментозна терапия
При необходимост и след индивидуална преценка могат да бъдат използвани медикаменти за контрол на болката. Изборът им зависи от конкретния случай и медицинската история.
Интраорални шини
Могат да имат място при част от пациентите, но не са универсално решение за всяка мускулна болка. Ако се използват, подходът трябва да бъде обратим и шината не трябва да бъде предназначена да променя трайно захапката.
Поведенчески стратегии
При хронична болка когнитивно-поведенчески подходи, техники за релаксация и biofeedback могат да бъдат част от цялостната терапия.
Кога е необходим преглед?
Гнатологична оценка е подходяща, когато:
- болката в челюстта продължава или се повтаря;
- дъвченето провокира болка;
- сутрин челюстта е болезнена или уморена;
- има ограничено отваряне;
- болката се разпространява към слепоочието, лицето или ухото;
- има едновременно главоболие и челюстна болка;
- стискате или скърцате със зъби и имате симптоми;
- има видимо износване или увреждане на зъбите;
- предишно лечение не е довело до устойчив резултат.
Силна внезапна болка, травма, подуване, температура, неврологична симптоматика или други необичайни прояви изискват оценка за други възможни причини, а не автоматично приемане, че проблемът е TMD.
Гнатологична оценка в Дентална клиника BalCare
В Дентална клиника BalCare д-р Трайко Балабанов извършва функционална и гнатологична оценка при пациенти с болка и напрежение в дъвкателната мускулатура, нарушения във функцията на долната челюст, бруксизъм и симптоми, свързани с темпоромандибуларните стави.
Целта е да се разграничат мускулният, ставният и комбинираният компонент на оплакванията, да се прецени кои фактори участват в конкретния случай и едва след това да се изгради индивидуален терапевтичен план.




